През 1889 година все още младият орден на Света Тереза от Авиля (осн. 1876) започва строежа на собствен манастирски комплекс в околностите на Барселона. Още същата година свещеникът Енрик д'Осо и Сервело, основател на ордена, възлага на Гауди завършването на постройката, като му предоставя един относително оскъден бюджет. Освен това той, както и при катедралата „Светото Семейство“, трябвало да се съобрази с дизайна на предхождащият го архитект. От главната сграда на ордена вече бил построен първия етаж. Въпреки това горните етажи носят неповторимият отпечатък на Гауди.
Постройката е с правоъгълен план. Финансовите ограничения карат Гауди да използва обикновени материали, като успява да им придаде и привлекателна декоративна функция. Предната фасада на сградата е разполовена вертикално от ризалит, който побира в себе си главния вход на партерния етаж и верандата на двата горни. Той не обхваща само последния етаж, където е увенчан с балкон. В четирите ъгъла на сградата Гауди прави островърхи глинени кули в чиито основи поставя керамичен герб на ордена. Във фасадата герба се повтаря общо шест пъти, като най-забележителен е този над главният вход, под последния ред прозорци на ризалита. Освен това във фасадната украса се забелязват и инициалите на Света Тереза, S.H.S., изработени от тъмночервена глазирана керамика. Профилът на сградата напомня на средновековен замък, за което допринасят островърхите зъбери на покрива.
|
|
Във вътрешното простраство Гауди помества два вътрешни двора. Те са заобиколени от коридори и са отворени към небето. Обичайно подобна конструкция би изисквала две носещи стени по протежението на сградата, които действително съществуват, но само на партерния етаж. В горните етажи Гауди ги замества с гъсто разположени в обиколните коридори копиевидни арки, носени от съвсем тънки колони и облечени в гипс, отразяващ светлината от множеството прозорци, гледащи към дворовете.